Сензорна интеграция: полезни съвети за родители – Част II

В част I от тази тема разгледахме какво представлява сензорната интеграция и преработка. Видяхме пример от ежедневието, в който се илюстрира колко сетива участват в една простичка дейност, каквато е да носиш кафе по стълбите.  В тази статия ще видим някои от типичните реакции на деца, чиито сетива „се претоварват“ от стимули или пък които не реагират достатъчно на силна стимулация. 

Визуални реакции

• Детето се втренчва във въртящи се обекти. 
• Върти собственото си тяло.
• Завърта се в обратна посока от мястото, където преподава учителят.
• Иска да носи слънчеви очила на закрито.
• Поддържа изключително подредена или неподредена стая (напр. знае, когато нещо е преместено дори съвсем малко)
• Губи се между редовете, когато чете.
• Не прави очен контакт или гледа отвъд лицето на човек.
• Изпитва проблем с намирането на желаната играчка от претрупан рафт.
• Завърта или накланя глава при четене на страница.
• Погрешно преценява пространството и се блъска в хора или предмети.

Реакции при слухови стимули

• Покрива/запушва си ушите при противопожарна тренировка или когато класът е шумен.
• Бяга от шумна среда.
• Оплаква се от шумове в стаята или шумове вън (напр. косачка, климатик, насекоми на прозореца, ученици, пишещи на хартия).
• Покрива/запушва си ушите в кафенето или не може да влезе във фитнеса, когато има много хора там
• Не отговаря на словесни подкани, докато облича шумящи дрехи (напр. от шушлякова материя).
• Тананика си или си пее.
• Изисква той да е единственият човек, който говори на масата на вечеря.
• Говори по-силно от всеки друг в класа.
• В колата предпочита или много силна музика, или да се изключи радиото.
• Тича вън от тоалетната, веднага щом пусне водата. 

Реакции при стимули за допир (тактилни стимули)

• Хвърля ръце назад, когато някой възрастен ще го вдига, или се дърпа, когато се опитва да държи дете за ръка.
• Винаги виси на ръцете някой възрастен или лежи примерно между раклата и матрака. 
• Избягва да пипа някои повърхности или текстури (напр. платове, килими).
• Предпочита да пипа специфични материи (напр. дамски чорапогащи).
• Не харесва да си цапа ръцете или стъпалата (напр. с пясък, кремове, боя).
• Пипа всичко, което е в полезрението му.
• Избягва да бъде докосван по лицето, косата или главата (напр. когато се мие или подстригва).
• Не реагира на болка от порязвания, инжекции, синини или счупване на кост.
• Може да се ухапе сам или сама.
• Реагира негативно, когато някой приближи отзад.
• Носи къси панталони дори в много студено време.

Реакции при опитване или мирис

Вкус

• Не желае да яде някои храни (заради текстурата или вкуса им) или яде храни с много наситен вкус (напр. лимони, лют сос).
• Изпитва позив за повръщане, когато трябва да яде нещо, което не харесва.
• Облизва и опитва пластилин и играчки.

Миризми 

• Може да каже „смърдиш“ на човек, който носи силен парфюм, или ако помирише лук от дъха на някой от масата на обяд или вечеря. 
• На противоположната крайност, детето може да помирише всичко, до което се докосне, за да се ориентира и да се чувства комфортно около този предмет.
• Диша през устата вместо през носа.
• Не иска да посещава някои места, като например ферми, зоологически градини, магазини за риба.
• Не се гнуси от миризмата от собственото си изпражнение или от мръсен памперс.
• Не иска да използва училищните тоалетни.

Проприоцептивни реакции

(Трудно възприема усещания от мускулите, ставите, лигаментите и сухожилията)  

• Дърпа, върти или дъвче неща (напр. риза, дъвка, молив).
• Често, без да иска, чупи играчки или наранява съученици.
• Обляга се, бута се, спъва се или се блъска в предмети.
• Ходи, пипайки стените. 
• Натиска много, докато пише (напр. пише една буква отново и отново, докато не се пробие листът).
• Нарочно пада върху нещо или се блъска в предмети.
• Постоянно изглежда, че физически „се бори“ с всичко. 
• Стои твърде близо, докато говори с някого.
• Ходи схванато/вдървено и некоординирано. 
• Дърпа си пръстите или си пука кокалчетата.

Вестибуларни реакции

(Свръхчувствителен или безчувствен относно баланса и двигателните усещания)

• Може да изглежда като човек, търсещ силни усещания (напр. да скача от високи места, да кара бързо).
• Може да се движи твърде малко или да внимава прекалено, да се колебае да поеме рискове.
• Трудно да координира движенията на очите.
• Да му е трудно да стои седнал.
• Постоянно да обляга глава на ръка или рамо.
• Предпочита да лежи, пред това да седи прав.
• Да се чувства зле, когато се вози в кола, лодка, влак, самолет, ескалатор или асансьор.
• Много отпуснато или стегнато държи молив или ножица.
• Харесва му да стои с главата надолу.
• Лесно губи равновесие при изчакване на стълби или каране на колело.

Често пъти хората, които не са запознати с описаните поведения и реакции на деца с нарушения в сензорната преработка, смятат, че детето се лигави, не се организира добре или пък се преструва. Но това, да имаме подобна информация, ни помага от една страна да разберем детето по-добре, а от друга – да предложим адекватни игри и дейности, които ще го успокоят или ще му помогнат да получи нужната му стимулация, без да привлича негативно внимание от околните. В част III от този материал ще предложим конкретни съвети и игри, които могат да адресират специфичното поведение на детето и да допринесат за реда в ежедневието на цялото семейство. 

За статията е използван материал от https://www.iidc.indiana.edu/irca/articles/sensory-integration-tips-to-consider.html