fbpx
Изберете страница

Децата с проблеми в сензорната преработка демонстрират трудна регулация на емоциите и поведението и в някои случаи на опозиционно поведение и аутистичен спектър, НО не е задължително да се проявяват при всяко дете. Всички изброени прояви е възможно да се демонстрират с различна сила и интензивност, а някои от тях никога да не забележите. Винаги имайте предвид, че подобни проблеми могат да са временни и преодолими!

В Част II от статията разгледахме някои типични реакции на деца със сензорни нарушения. В този материал ще стане дума за т. нар. „сензорна диета“ или кои конкретни занимания могат да помогнат на децата да обработят информацията от околния свят. Това е нашият начин да им помогнем да регулират реакциите си и да придобият навици, които да направят ежедневието поносимо и приятно.

Една „сензорна диета“ осигурява необходимата комбинация от сензорен прием, която да поддържа детската нервна система. Когато нервната система на детето е добре организирана, тя е в по-добро състояние да постигне оптимално внимание към задачите и изпълнението на дейностите. Понякога детската нервна система е напрегната и не обработва ефективно сензорния прием; това може да допринесе за поведенчески и емоционални проблеми. Сензорната диета може да осигури или модифицира сензорния прием, за да помогне да се посрещнат нуждите на тези деца. Много всекидневни занимания могат да осигурят сензорен прием, но някои деца, като децата с разстройства от аутистичния спектър, се нуждаят от индивидуализиран сензорен режим.

Тази сензорна диета/храна може да включва:

  • Дейности, планирани в определени часове през деня;
  • Сензорен прием, осигурен чрез всекидневна рутина и дейности;
  • Сензорен прием, определен от средата;
  • Сензорен прием, предложен чрез ободряващи и развлекателни дейности;
  • Или сензорен прием при взаимодействие с околните.

Това са идеи за всяка област, които могат да бъдат използвани в една „сензорна диета“: 

Визуални идеи

  • Ограничете количеството на предмети, висящи от тавана или окачени по стените. 
  • Осигурете контейнери за прибиране на предметите в саята.
  • Подредете и надпишете всички предмети, за да определите къде принадлежат.  
  • Сложете картинки на контейнерите за децата със слаба визуална памет.
  • Използвайте шаблони за снимки на местата, където принадлежат предметите (напр. бюро, стая).
  • Залепете цифра или буква на бюрото на ученика.
  • Осигурете предварително разчертана хартия или милиметрова хартия, за да подпомогнете с подреждането.
  • Сведете визуалната информация на работния лист до минимум.
  • Използвайте насочваща лампа вместо флуоресцентно осветление за цялата стая.
  • Използвайте „тъч скрийн“ вместо компютърна мишка.
  • Понякога карайте детето да стои с гръб към учителя (т.е. да гледа към плътна стена).
  • Накарайте детето да си води записки и да използва записките на съучениците си.

Звукови идеи

  • Намалете гласовите команди.
  • Използвайте тапи за уши или слушалки.
  • Осигурете време на детето да слуша подходяща музика (напр. класическа). 
  • Сложете снимки с картинки или думи.
  • Използвайте социални истории за това какво може да се случи в класната стая или звуци, които могат да се чуят там.
  • Ограничете посещенията на детето в шумни места и го въвеждайте постепенно.

Идеи при докосване (тактилни стимули)

  • Когато детето каже, че го боли при докосване или се отдръпне, приемете болката им и спрете да го докосвате.
  • Експериментирайте с различни видове удобни дрехи (напр. хавлиена кърпа, изцяло памучни, изпрани няколко пъти, без етикети).
  • Осигурете лесен достъп до малки играчки за стискане или въртене (напр. скуиши, желета за игра, стрес топки).
  • Позволете на ученика да седи в кресло тип „барбарон“.
  • Обърнете се към ерготерапевт за допълнителни идеи (напр. жилетка с тежести, специални прибори, използване на четка за тяло).

 

Идеи за опитване на вкус и мирис

Вкус

  • Когато награждавате детето с храна или готвите заедно, използвайте храна, която то харесва.
  • Дръжте всички отровни вещества заключени на сигурно място.
  • Консултирайте се със специалист по детско хранене.

Мирис 

  • Имайте на разположение ароматна лампа, свещи, лосиони, течен сапун, ароматни маркери или стикери, за да ухаят и да успокояват детето.
  • Имайте предвид, че ако имате ароматен предмет, детето може да реагира негативно към точно тази миризма.
  • Пригответе носни кърпички.
  • Използвайте минимално количество парфюм или дезодорант.
  • Внимавайте с употребата на сапун и почистващи препарати – използвайте препарати с без аромат.

Идеи за проприоцептивни стимули

  • Включете детето в игри с движения нагоре-надолу (напр. скачане на въже, тупкане на топка, батут), за да го събудите.
  • Движенията напред-назад (напр. люлеене, седене в люлеещ се стол) могат да успокоят ученика.
  • Използвайте стрес топки, пластилин и играчки за стискане.
  • Позволете на детето да дъвче хрупкави, дъвчащи неща (напр. дъвка, сладки пръчици, брецели, моркови).
  • Определете място в стаята, където да тропа с крака или да се разхожда.
  • Никога не отнемайте физическото възпитание или междучасието на детето (то има нужда от дейности, включващи повече движение, като например бягане).

 

Идеи за вестибуларни стимули

  • Създайте работни дейности с тежести (напр. свалете столове в компютърната лаборатория, изхвърлете боклука на обяд, занесете куп енциклопедии в библиотеката).
  • Движете се бавно в „екстремни“ позиции (напр. станете от седящо на пода положение).
  • Забавете собствените си движения.
  • Използвайте ленти около предните крака на бюрото.
  • Сложете детето да седи на клатеща се възглавница или топка.
  • Разрешете чести почивки през деня.
  • Накарайте детето да скача на батут.
  • Използвайте стикери или означения, за да определите ляво и дясно.
  • Играйте игри, използвайки повтарящи се променливи и ритмични движения. 
  • Засилете доминиращата сила/употреба на ръцете.
  • Качвайте се на въртележки и скоростни влакчета, висете надолу с главата, играйте отборни спортове, плувайте, въртете вериги на люлки и после ги развъртете, пускайте се по водни пързалки, пързаляйте се с шейни.

Режимът от сензорни дейности може да направи много за детето в определен период от време. Може да успокои превъзбудено или хиперактивно дете, да увеличи дейността на пасивно дете, да предотврати неприятни реакции към сензорния прием, да намали поведението на търсене на сетивно стимулиране (самостимулиране), да увеличи продуктивността и комфорта на детето и да го научи на стратегии за саморегулация. Това отнема време и не може да бъде направено с единична игра; трябва да бъде комбинирано усилие между дома, училището, терапията и всички, участващи в грижите и обучението на детето с аутизъм и сензорни нарушения.

За статията е използван материал от https://www.iidc.indiana.edu/irca/articles/sensory-integration-tips-to-consider.html

 

Подкрепи кампанията

#ВсякоДетеЗаслужава история с бъдеще