fbpx
Изберете страница

Сензорната преработка е процесът, при който приемаме сензорни сигнали от тялото ни и заобикалящия ни свят. След това обработваме тези сигнали и формираме целенасочен отговор. Това се случва, когато информацията относно усещанията се предава напред-назад между централната нервна система (ЦНС) и нервите в главния и гръбначния мозък, както и в периферната нервна система с нервите, които са извън ЦНС“ (Крановиц, 2004). Обработката на сензорна информация се извършва постоянно при всеки от нас, докато вършим ежедневните си задачи и реагираме спрямо ситуацията. Ние получаваме цялата информация чрез сетивата си, чрез зрението, слуха, обонянието, вкуса и допира, и чрез събраните в тялото ни сетива за допир (тактилни), движение и усещане за гравитация (вестибуларни) и положение на тялото (проприоцептивни). Всяко сетиво работи индивидуално и в комбинация с другите, за да ни изпращат информация за околната среда и за нашето тяло във всяка една ситуация.

За да разберем как сетивата работят заедно, може да си представим, че всичко това се случва в тялото ни автоматично (ако нервната ни система работи нормално), докато просто се качваме по стълбите със сутрешното си кафе. Първо виждаме стъпалата и започваме да си вдигаме крака, като всичко това включва проприоцептивни, вестибуларни, както и тактилни възприятия. Освен това усещаме миризмата на кафе и се стараем да не го разлеем, докато се качваме. Въпреки че долавяме гласовете на колегите си, усещаме, че дрехите ни докосват парапета, или че имаме разлято кафе на ръката, ние продължаваме да изместваме тежестта си, за да повдигаме краката си последователно, и продължаваме нагоре по стълбите. Всяко сетиво участва активно и ни е необходимо за успешния завършек на това начинание. По време на всяко наше действие, тялото ни постоянно изпраща и получава съобщения, за да можем успешно да продължаваме да функционираме. 

За някои хора, по-специално за такива от аутистичния спектър, може да има затруднения и дисфункции в сензорната обработка. Това е „неспособността за подходящ отговор на обичайни действия и се получава, когато нервната система обработва възприятията неефективно“ (Крановиц, 2003). Понастоящем няма единствена конкретна причина за сензорната дисфункция, като в същото време хората, които се грижат за деца със сензорни нарушения, могат да се чувстват изключително объркани от техните реакции. Децата с аутизъм често могат да изпитват неспособност да отговорят „подходящо“, а в очите на околните те имат трудно поведение или мании. Всъщност степента и интензивността на приемането и предаването на сигнали от тялото не съвпадат.

В Част II можеш да разбереш повече за конкретни примери от поведението на деца със сензорни нарушения.

За статията е използван материал от https://www.iidc.indiana.edu/irca/articles/sensory-integration-tips-to-consider.html

 

Подкрепи кампанията

#ВсякоДетеЗаслужава история с бъдеще