Повечето думи, адресирани към майка на дете с аутизъм, всъщност са били добронамерени. Но подборът на фразите често наранява човек в уязвимо емоционално състояние. Най-малкото, което можем да направим, е да подбираме внимателно как се изразяваме в общуването си.
В Част I от този материал можеш да видиш и останалите примери.
5. Не казвай: “Имате ли други деца? Те също ли са в аутистичния спектър?”
Проучванията действително показват, че има по-висок шанс братя и сестри на дете с аутизъм също да са от спектъра. Това обаче не означава, че е приемливо да се задава този въпрос.
Вместо това кажи: “Имате ли и други деца?”
Точно както би попитал и родители на типично дете, това е съвсем приемлив въпрос и за родител на дете от аутистичния спектър.
6. Не казвай: “Защо просто не пробваш… онази нова диета, която показваха по телевизията? Или най-яката терапия последна разработка, която видях публикувана в един сайт?”
Моля, не предлагай непотърсени съвети, особено ако са новосъздадени, непроверени видове лечение или терапия за аутизъм. Родителите обикновено се впускат в дълбоки проучвания в желанието си да филтрират огромното количество данни и да определят кое е най-доброто за тяхното дете. Не ги карай по този начин да трябва да защитават своя избор.
Вместо това кажи: “Правих проучване върху аутизма и ако искаш, мога да споделя какво открих.”
Подборът на думите по този начин дава на родителите възможността да изберат сами дали са отворени към това, да чуят какво си открил.
7. Не казвай: “Не мислиш ли, че вече подложи сина си на достатъчно терапии? Просто го остави да си го израсте.” Или пък: “Просто приеми детето каквото е. Защо се опитваш да го промениш с терапия?”
Децата не се “възстановяват” спонтанно от аутизма, нито “го израстват”. Родителите всъщност приемат децата си каквито са, но подобно на родителите на типични деца, те искат да дадат на децата си всяка възможност, която могат, което често пъти означава интензивен терапевтичен режим. Проучванията по въпроса доказват значимостта на интензивната ранна интервенция, а терапията или подкрепата за човек с аутизъм обикновено продължава цял живот.
Вместо това кажи: “Каква терапевтична програма използвате за детето? В кое училище ходи?”
Внимавай да не предлагаш непотърсен съвет за терапия или избор за обучението, което родителите са направили. Също така не бъди твърде любопитна. Бъди чувствителна за знаците, които родителите дават за това, доколко открити искат да бъдат и до каква степен имат желание да споделят детайли за терапевтичния план на детето си.
8. Не казвай: “Толкова е натоварващо да се налага да карам децата си на футбол или на балет всеки ден!” Или пък: “Децата ми бърборят през цялото време, направо ме побъркват!”
Не се оплаквай от “нормалните” неща, които те притесняват като родител на типично дете, поне не пред родители на деца от аутистичния спектър. Повечето родители на деца с аутизъм мечтаят да водят децата си на футбол или на балет, а родителите на онези 25% от невербални деца от спектъра мечтаят децата им да проговорят един ден. Бъди наясно с това и покажи емпатия.
Вместо това кажи: “Мога ли да ти помогна, като закарам сина ти на логопед или на ерготерапевт?”
Родителите наистина са благодарни за всяка допълнителна помощ, що се отнася до водене на терапия. Особено когато имат и други деца, които се нуждаят от грижи.
9. Не казвай: “Трябва да си обърнеш внимание. Имаш нужда от почивка. Защо не си запишеш час за масаж?”
Животът може да е невероятно натоварващ, особено в месеците след получаване на диагнозата. Обикновено се интересуваш от цялата информация на света по въпросите за аутизма и последното, което искаш да чуеш е, че трябва да идеш на маникюр. Понякога за родител на дете с аутизъм понятието “аз” и “себе си” въобще е извън сметките.
Вместо това кажи: “Ако някога имаш нужда от време за себе си, ще ти помогна с радост.”
След като родителите са се адаптирали към ситуацията да имат дете с аутизъм, тогава е приемливо да им предлагаш да излезете или да останеш с детето им, за да могат да излязат те.
10. Не казвай: “Каква е причината за аутизма на детето ти?”
Да говориш за причините за детския аутизъм е особено чувствителна тема, защото няма известна единична причина за това. Има много теории за причините, които включват наследствени, генетични фактори и такива, свързани с околната среда. Вместо това просто не казвай нищо.
Дори в теб да напира желание да зададеш този въпрос, най-добре да се въздържиш. Той е изключително спорен и емоционално зареден. Често пъти родителите изпитват вина за състоянието на детето си и с тези думи можеш единствено да налееш масло в огъня.
* * *
Не на последно място, родителите на деца с аутизъм не обичат да ги съжаляват и да слагат граници за това, какво детето им ще може или няма да може да прави. Също както и родители на типични деца, те не обичат да им казваш как да отглеждат и възпитават децата си. По ирония, те често се оказват в позиция да утешават роднини и приятели, че нещата ще се оправят или че животът не е свършил. В заключение, нищо не е по-уместно от искрен разговор, в който показваш подкрепа и разбиране.
За статията е използван материал от today.com