Знаем, че хората имат добри намерения. Поне така се надяваме. Чуваме думи от семейства, приятели, колеги и напълно непознати, адресирани към родители на деца в аутистичния спектър, които думи не е трябвало да бъдат изричани. Думи, които несъзнато нараняват или разстройват семействата, в които има човек с аутизъм.
В тази статия ще дадем няколко примера.
1. Не казвай: “Детето ти да не е музикален или художествен гений? Какви специални таланти има?”
Всички сме гледали “Рейнман” (1988 г.) и знаем за изключителните заложби на някои хора от аутистичния спектър в областта на музиката и изобразителното изкуство. Истината обаче е, че повечето хора в спектъра нямат подобни таланти. Статистиката показва, че едва към 10% от тези хора демонстрират изключителни качества.
Вместо това кажи: “Как е детето ти?”
Това всъщност би попитала и майка на типично дете, нали? Съвсем приемливо е да отправиш подобен въпрос към родител на дете от спектъра. Майката може например да сподели как върви терапията или обучителният процес.
2. Не казвай: “Никога не бих предположила на пръв поглед, че има аутизъм! Изглежда толкова нормален.”
В съзнанието на човека, който изрича думите, това може и да е замислено като комплимент. Но повечето родители на деца с аутизъм не го приемат така. Освен това думата “нормален” трябва да се заменя с “типичен” или “невротипичен”.
Вместо това кажи: “Синът ти е прекрасен.”
Или поднеси някакъв друг комплимент, който би използвал с друго, типично дете.
3. Не казвай: “Бог ни дава само такива изпитания, с които можем да се справим.” Или: “Всяко нещо се случва за добро.”
Не използвай клишета. Освен ако ти самата не си родител на дете от аутистичния спектър, всъщност нямаш и бегла представа с какво трябва да се справяш ежедневно. Подобни изявления сякаш подценяват преживяванията на родителите, като намекват, че ситуацията е нещо, с което те трябва да са в състояние да се справят. Независимо че терапевти и приятели се опитват да придадат позитивен заряд на положението, повечето родители на току–що диагностицирани деца изобщо не чувстват, че това им се случва “за добро”. С времето те постигат приемане, някои дори възприемат състоянието на детето си като дарба или начин да добият по–различна перспектива над живота. Но не е твоя работа да ги инструктираш как да постигнат такова приемане.
Вместо това кажи: “Има ли с какво да ти помогна? Тук съм, ако имаш нужда да поговориш.”
Можеш да предложиш практически решения, за да помогнеш на родителите да се справят с диагнозата или с ежедневните си задачи, като например да напазаруваш или да постоиш с детето. Понякога родителите просто имат нужда да се разтоварят и за тях помага просто да имат приятел, с когото да споделят как се чувстват.
4. Не казвай: “Знам точно през какво преминаваш. Братовчедка ми има приятелка и сестрата на съседа ѝ има дете с аутизъм.”
В нашата природа е да се опитваме да покажем емпатия. Но всъщност не е правилно да казваш, че знаеш “точно” какво им е на родителите, ако ти лично нямаш дете с аутизъм.
Вместо това кажи: “Не знам какво ти е, но искам да те изслушам, ако имаш желание да говориш.”
Като признаеш честно за пропастта в опита и знанията си по въпроса, но като предложиш помощ от сърце, ще подкрепиш неимоверно повече родителите на дете в аутистичния спектър.
Следва продължение.
За статията е използван материал от today.com