Нашите тела са създадени за движение. Посредством движенията ние опознаваме себе си и пространството, развиваме способностите си и изграждаме различни умения.
Кинестезията е процесът на осъзнаване на движенията на тялото. Мозъкът разбира, че тялото ходи, тича, скача. Това става, защото възприема сигналите от мускулите и кожата, докато се извършва движението. Когато кинестезията работи правилно, ние може да определим дали се движим или стоим и също така как точно го правим. Имаме информация за всяка крачка и за посоката.
Когато ходим, още с първата крачка мозъкът разбира, че сме пристъпили напред, а не назад. Проприоцепцията от своя страна ни дава информацията, че кракът, който прави крачката се намира пред нас, а не зад нас. За разлика от кинестезията, проприоцепцията не се интересува как кракът ни се е озовал там. Тя само съобщава на мозъка, че сега кракът ни е пред нас.
Кинестезията се грижи за движението, докато проприоцепцията не се занимава с него. Проприоцепцията се грижи за положението на тялото в пространството, а не как то е стигнало до там. Тази сетивност е пространствено възприемане, което е невероятно важно за всекидневните ни умения.
Сензорна интеграция и кинестезия
Нашите тела използват нервната система като комуникативно средство за различните части и системи.
При ходене например, информацията от движението на краката се изпраща посредством нервната система, за да каже на мозъка какво се случва. Ако мозъкът иска да каже на краката да се движат, сигналът ще се изпрати в обратната посока. Сигналите се движат нагоре и надолу през цялото време като сензорната информация насочва тялото как да се движи. Понякога сензорният сигнал не достига или не се пренася правилно до мозъка. Когато има проблем в сензорната интеграция и преработка, се засягат нашите способности за действие. В случаите, когато трябва да ходим, стоим или извършваме обичайни движения, а това не се случва по очаквания начин, си даваме сметка, че кинестезията не работи правилно. Възможно е мускулите да не чувстват достатъчно силно движението и съответно да не изпращат достатъчно силен сигнал към мозъка. Възможно е мозъкът да не разпознава достатъчно добре къде е кракът в пространството, за да започне правилно движението или може сигналът да се е „заблудил“ по пътя към мозъка.
Положителното при тези проблеми е, че кинестезията може да се подобрява, когато се прилагат специфични тимули. Проприоцепцията може да се използва като средство за развитие на кинестетичните способности.
Как изглеждат проблемите при кинестезията и проприоцепцията?
Проблемите в кинестезията и проприоцепцията може да се проявят като:
- Липса на осъзнаване частите на тялото
- Тромавост
- Често спъване и блъскане в предмети
- Затруднения с подражанието и изпълнението на движения по инструкция
- Намален мускулен тонус
- Слаба мотивация за физическа активност
- Лоши умения за ползване на прибори, моливи или малки играчки
- Невъзможност за правилно прилагане на сила при хвърляне, писане, хващане и други
- Трудности с обличане и обуване
- Трудности с многостепенни последователни действия, в които се изисква движение
Как да развием умения за кинестезия и проприоцепция?
Нашите мозъци инстинктивно искат да разберат информацията, която телата ни им изпращат. Движението играе голяма роля за подпомагане на усъвършенстването на кинестетичните и проприоцептивните системи. Колкото повече се движим, толкова повече информация изпращаме до мозъка, толкова повече мозъкът ни се опитва да я осмисли.
По-големите движения дават на мозъка по-големи сигнали. По-големите сигнали дават на мозъка повече шанс да разбере какво прави тялото и къде се намира в космоса.
Въздействието върху тези процеси се постига посредством методите на образователната кинезиология, ерготерапията, психомотрони активности, сензорно-интегративна терапия.